Oct 10, 2024, 12:49 PM

В кошера

  Poetry
824 6 23

 

В кошера на топло скрити

цяла зима ще стоим:

сто пчелички упорити –

пити с труд ще изградим.

 

Но сега е още есен –

над поляните кръжим,

пеем си любима песен,

малки кошнички държим.

 

Пълним ги с прашеца цветен

с аромат на хризантеми.

Затова трудът ни ценен

е възпяван и в поеми.

 

Но освен, че се тревожим

как през зимата сурова

в кошера нектар ще сложим,

окрили ни мечта нова:

 

Искаме, детенце мило,

всяка сутрин, освен пай

винаги да си изпило

с липов мед и чашка …….

 

                             (чай)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bo Boteva All rights reserved.

The work is a contestant:

3 place

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, подкрепили това стихотворение!
  • Благодаря Ви, Марко!
  • Харесах стихчето !
    Поздрави и успех !
  • Довереница, благодаря за пожеланието за това и другите стихчета! За мен всяко стихотворение, сътворено с мисъл да бъде прочетено от дете, е вече успех за написалия го и носи удовлетвореност!
  • Успех на отбор пчелички!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...