В крачка

Поэзия » Другая

1.3K 0 27

В милионния град, милиони съдби.

Живи сенки отнейде извират.

Или мъничко след, или малко преди –

жив и аз между тях се провирам.

Накъде през площада, през вятър и шум,

накъде? Ако се позачудите,

тъкмо това ми минава на ум:

влизам и аз в тишината,

при другите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравления, Райсън!
( А след тишина и аплодисменти очаквам да се видим! )

2011-06-26T12:29:06+03:00
ananel (Нелиса)

Страхотен си, Райсън!
в тишината - безмълвна :
една жива (още) сянка

2011-06-26T12:22:21+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

така си е...
в големия шумен град, всеки потъва в тишината си..
как хубаво си го казал само...
сърдечен поздрав, Райсън.

2011-02-27T22:17:28+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Изглежда шумно, но всеки носи тишината си...
Хубав стих!

2011-02-25T16:27:36+02:00
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Красиво и твое!!!!Поздравления!!!!

2011-02-22T11:18:07+02:00