24 дек. 2021 г., 13:36  

В края на Адвента

1.4K 7 11

Декември побесня и ветровете три дни шибаше с камшика.

Най-сетне усмири се днес, подкара кротко зимната карета.

Но всеки лъч на слънцето изострил е до ледена игличка.

И аз като Мария Магдалина ще се сгуша при нозете Ти.

 

Там топло е. Протягам длан към книгата свещена на живота.

От извора на Словото спасителните глътки ще отпия.

Две Марти - дъщерите ми - Рождественска трапеза ще приготвят.

Стиха си ще допиша и ще пея с Бах, Гуно „Аве Мария”.

 

Пораснах, не очаквам дядо Коледа да слезе през комина.

Отдавна не мечтая, даже тайничко, за коледното чудо.

Но моля се на Бъдни вечер Ти да спреш при мен, да не отминеш!

И съмне ли, душата с Младенеца на ръце да се събуди!

 

Албена Димитрова

23.12.2021.

София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...