24 дек. 2021 г., 13:36  

В края на Адвента

1.4K 7 11

Декември побесня и ветровете три дни шибаше с камшика.

Най-сетне усмири се днес, подкара кротко зимната карета.

Но всеки лъч на слънцето изострил е до ледена игличка.

И аз като Мария Магдалина ще се сгуша при нозете Ти.

 

Там топло е. Протягам длан към книгата свещена на живота.

От извора на Словото спасителните глътки ще отпия.

Две Марти - дъщерите ми - Рождественска трапеза ще приготвят.

Стиха си ще допиша и ще пея с Бах, Гуно „Аве Мария”.

 

Пораснах, не очаквам дядо Коледа да слезе през комина.

Отдавна не мечтая, даже тайничко, за коледното чудо.

Но моля се на Бъдни вечер Ти да спреш при мен, да не отминеш!

И съмне ли, душата с Младенеца на ръце да се събуди!

 

Албена Димитрова

23.12.2021.

София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...