Декември побесня и ветровете три дни шибаше с камшика.
Най-сетне усмири се днес, подкара кротко зимната карета.
Но всеки лъч на слънцето изострил е до ледена игличка.
И аз като Мария Магдалина ще се сгуша при нозете Ти.
Там топло е. Протягам длан към книгата свещена на живота.
От извора на Словото спасителните глътки ще отпия.
Две Марти - дъщерите ми - Рождественска трапеза ще приготвят.
Стиха си ще допиша и ще пея с Бах, Гуно „Аве Мария”.
Пораснах, не очаквам дядо Коледа да слезе през комина.
Отдавна не мечтая, даже тайничко, за коледното чудо.
Но моля се на Бъдни вечер Ти да спреш при мен, да не отминеш!
И съмне ли, душата с Младенеца на ръце да се събуди! ...