В края на живота
Очакван залез. Път прекъснат
и мрак в очите ни потъва.
И стон - от гърлото откъснат,
във стихналата пръст се спъва.
С кръвта сърцето се задавя
и къса вените в плътта ни.
Стократно пулса се забавя
и слага стоп-а на страстта ни.
Душата - хваната на тясно,
напуска своята обител
и със съзнанието ясно
превръща се в небесен зрител.
И вижда тялото отвънка,
като безжизнена коруба
билà до днес и нейна спънка
в житейската си кожа груба.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
