13 мая 2015 г., 22:20
В края на живота
Очакван залез. Път прекъснат
и мрак в очите ни потъва.
И стон - от гърлото откъснат,
във стихналата пръст се спъва.
С кръвта сърцето се задавя
и къса вените в плътта ни.
Стократно пулса се забавя
и слага стоп-а на страстта ни.
Душата - хваната на тясно,
напуска своята обител
и със съзнанието ясно
превръща се в небесен зрител.
И вижда тялото отвънка,
като безжизнена коруба
билà до днес и нейна спънка
в житейската си кожа груба.
© Никола Апостолов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Хубаво и много образно! Казваш фундаментални истини, Никола!
Изстрадани, осъзнати и претеглени на кантара на личната житейска съдба.
Поздравление! -
Никола, докато си на земята - живей с радост земния си живот!
Когато си небесен зрител ще имаш време само за мъдрост.
Прекрасна е творбата ти в този великолепен стих!
Аз си я представям, като късна любов, която въздейства освежително!
Желая ти хубава вечер и ведро настроение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря, Младене!
За това, че пак ме посетихте с коментар и оценка!
Радвам се на вниманието ви. Поздрави от мен и хубав ден!