Очакван залез. Път прекъснат
и мрак в очите ни потъва.
И стон - от гърлото откъснат,
във стихналата пръст се спъва.
С кръвта сърцето се задавя
и къса вените в плътта ни.
Стократно пулса се забавя
и слага стоп-а на страстта ни.
Душата - хваната на тясно,
напуска своята обител
и със съзнанието ясно
превръща се в небесен зрител.
И вижда тялото отвънка,
като безжизнена коруба
билà до днес и нейна спънка
в житейската си кожа груба.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
