13.05.2015 г., 22:20 ч.
В края на живота
Очакван залез. Път прекъснат
и мрак в очите ни потъва.
И стон - от гърлото откъснат,
във стихналата пръст се спъва.
С кръвта сърцето се задавя
и къса вените в плътта ни.
Стократно пулса се забавя
и слага стоп-а на страстта ни.
Душата - хваната на тясно,
напуска своята обител
и със съзнанието ясно
превръща се в небесен зрител.
И вижда тялото отвънка,
като безжизнена коруба
билà до днес и нейна спънка
в житейската си кожа груба.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво и много образно! Казваш фундаментални истини, Никола!
Изстрадани, осъзнати и претеглени на кантара на личната житейска съдба.
Поздравление! -
Никола, докато си на земята - живей с радост земния си живот!
Когато си небесен зрител ще имаш време само за мъдрост.
Прекрасна е творбата ти в този великолепен стих!
Аз си я представям, като късна любов, която въздейства освежително!
Желая ти хубава вечер и ведро настроение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Младене!
За това, че пак ме посетихте с коментар и оценка!
Радвам се на вниманието ви. Поздрави от мен и хубав ден!