9 авг. 2016 г., 22:53

В края на лятото

443 1 1

В края на лятото

 

Август отлита. Последните дни

на пръстите ни се броят.

Припряно, за път към топли страни,

на жиците ще се наредят

 

лястовичките, от старата стряха,

които от пукнала пролет

в зори ни събуждаха, шумно цвърчаха,

ловяха мушици във полет.

 

Дръвцата в кюмбето на тихата стая

ще почнат напевно да пукат.

Ще дойде златистата есен и зная,

ще се заобажда капчукът.

 

Морето ще почне да посивява.

Денят бързо ще се изнизва.

И летни спомени ще ни навява

бризът, но ще пронизва.

 

Пак ще вървим по морския бряг.

В него толкова спомени има...

Там, посрещайки първия сняг,

ще дочакаме нашата зима.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....