9 авг. 2016 г., 22:53

В края на лятото

446 1 1

В края на лятото

 

Август отлита. Последните дни

на пръстите ни се броят.

Припряно, за път към топли страни,

на жиците ще се наредят

 

лястовичките, от старата стряха,

които от пукнала пролет

в зори ни събуждаха, шумно цвърчаха,

ловяха мушици във полет.

 

Дръвцата в кюмбето на тихата стая

ще почнат напевно да пукат.

Ще дойде златистата есен и зная,

ще се заобажда капчукът.

 

Морето ще почне да посивява.

Денят бързо ще се изнизва.

И летни спомени ще ни навява

бризът, но ще пронизва.

 

Пак ще вървим по морския бряг.

В него толкова спомени има...

Там, посрещайки първия сняг,

ще дочакаме нашата зима.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....