Aug 9, 2016, 10:53 PM

В края на лятото

  Poetry » Love
442 1 1

В края на лятото

 

Август отлита. Последните дни

на пръстите ни се броят.

Припряно, за път към топли страни,

на жиците ще се наредят

 

лястовичките, от старата стряха,

които от пукнала пролет

в зори ни събуждаха, шумно цвърчаха,

ловяха мушици във полет.

 

Дръвцата в кюмбето на тихата стая

ще почнат напевно да пукат.

Ще дойде златистата есен и зная,

ще се заобажда капчукът.

 

Морето ще почне да посивява.

Денят бързо ще се изнизва.

И летни спомени ще ни навява

бризът, но ще пронизва.

 

Пак ще вървим по морския бряг.

В него толкова спомени има...

Там, посрещайки първия сняг,

ще дочакаме нашата зима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...