В края на лятото
Август отлита. Последните дни
на пръстите ни се броят.
Припряно, за път към топли страни,
на жиците ще се наредят
лястовичките, от старата стряха,
които от пукнала пролет
в зори ни събуждаха, шумно цвърчаха,
ловяха мушици във полет.
Дръвцата в кюмбето на тихата стая
ще почнат напевно да пукат.
Ще дойде златистата есен и зная,
ще се заобажда капчукът.
Морето ще почне да посивява.
Денят бързо ще се изнизва.
И летни спомени ще ни навява
бризът, но ще пронизва.
Пак ще вървим по морския бряг.
В него толкова спомени има...
Там, посрещайки първия сняг,
ще дочакаме нашата зима.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени