22 авг. 2007 г., 19:35

В края, в който съм роден

836 0 10
От обиди уморен,
от неправди - угнетен,
ще се върна някой ден
в края, в който съм роден!

На колибите далечни,
посред планините вечни,
ще се върна някой ден -
в края, в който съм роден!

Тук съм съвършено сам -
все едно че съм Адам:
няма никой на земята -
нито Ева, ни змията!

С плодовете на гората,
с даровете на реката,
ще живея всеки ден -
в края, в който съм роден!

Денем с кротките сърни,
нощем  с ясните звезди,
ще общувам вдъхновен -
в края, в който съм роден!

Тук съм съвършено сам -
все едно, че съм Адам -
няма никой на земята -
нито Ева, ни змията!

При това - защо да крия -
сладко винце и ракия
ще си пийвам всеки ден -
в края, в който съм роден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....