Aug 22, 2007, 7:35 PM

В края, в който съм роден

  Poetry
828 0 10
От обиди уморен,
от неправди - угнетен,
ще се върна някой ден
в края, в който съм роден!

На колибите далечни,
посред планините вечни,
ще се върна някой ден -
в края, в който съм роден!

Тук съм съвършено сам -
все едно че съм Адам:
няма никой на земята -
нито Ева, ни змията!

С плодовете на гората,
с даровете на реката,
ще живея всеки ден -
в края, в който съм роден!

Денем с кротките сърни,
нощем  с ясните звезди,
ще общувам вдъхновен -
в края, в който съм роден!

Тук съм съвършено сам -
все едно, че съм Адам -
няма никой на земята -
нито Ева, ни змията!

При това - защо да крия -
сладко винце и ракия
ще си пийвам всеки ден -
в края, в който съм роден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...