В кухничката зад пердето
В кухничката зад пердето
На Йони
В кухничката зад пердето аз Приятелство отглеждам.
Всяка сутрин го поливам с трепети, мечти, надежди.
Късно вечер го прегръщам с мислите си необятни,
мисли близки и далечни, неприятни и приятни.
То на мен не ми се сърди. То ме слуша и разбира.
То не спори. Не мърмори. Късно щом се аз прибирам,
то с усмивка ме посреща и разказвам му деня си,
а накрая ме приспива с аромат на диви рози.
Друго цвете аз не искам да отглеждам и обичам,
друго – не, това ми стига, и с любов сега изричам:
„Мое цвете лъчезарно, мое слънчице омайно,
теб, приятелче ми вярно, теб обичам аз безкрайно!”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
