12.11.2011 г., 15:53 ч.

В кухничката зад пердето 

  Поезия » За деца
758 0 10

В кухничката зад пердето

 

                                                                                    На Йони

 

 

 

 

В кухничката зад пердето аз Приятелство отглеждам.

Всяка сутрин го поливам с трепети, мечти, надежди.

Късно вечер го прегръщам с мислите си необятни,

мисли близки и далечни, неприятни и приятни.

 

То на мен не ми се сърди. То ме слуша и разбира.

То не спори. Не мърмори. Късно щом се аз прибирам,

то с усмивка ме посреща и разказвам му деня си,

а накрая ме приспива с аромат на диви рози.

 

Друго цвете аз не искам да отглеждам и обичам,

друго – не, това ми стига, и с любов сега изричам:

„Мое цвете лъчезарно, мое слънчице омайно,

теб, приятелче ми вярно, теб обичам аз безкрайно!”

 

© Яна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Маги, Аспарух, Даниела - прегръдки, приятели! ♥
  • Супер е!
  • мило и добро стихотворение..
    лъчезарна душа носиш, мила Яна..
    най-сърдечно..
  • Благодаря ви сърдечно!
    Ваня
    Чоно
    Валентина
    Мария
    Не обичам да пиша повърхностно, но май този път така се получи Някак лековато и по детски, наистина, но пък човекът, за когото е писано, действително е запазил детското у себе си и то в особено голяма степен
    Прегръдки!

  • Поздрав!
  • По детски изпято, бързо достига до съзнанието и се чете леко. Хубаво текстче, мило ми стана
  • Поздрави за цветното стихо!
  • Благодаря ви, Тома, Елена!
  • !
  • Добър текст за деца. И може би не само.
Предложения
: ??:??