В кухничката зад пердето
В кухничката зад пердето
На Йони
В кухничката зад пердето аз Приятелство отглеждам.
Всяка сутрин го поливам с трепети, мечти, надежди.
Късно вечер го прегръщам с мислите си необятни,
мисли близки и далечни, неприятни и приятни.
То на мен не ми се сърди. То ме слуша и разбира.
То не спори. Не мърмори. Късно щом се аз прибирам,
то с усмивка ме посреща и разказвам му деня си,
а накрая ме приспива с аромат на диви рози.
Друго цвете аз не искам да отглеждам и обичам,
друго – не, това ми стига, и с любов сега изричам:
„Мое цвете лъчезарно, мое слънчице омайно,
теб, приятелче ми вярно, теб обичам аз безкрайно!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
