15 мая 2008 г., 12:51

В листопада от дни

782 0 11

В листопада от дни динамични

възхваляваме вчерашни мигове,

гоним вятър с платна безгранични

и пред нас - обетовани зидове.

 

Неприлично живееме, грешно.

Нелогично раняваме, спориме.

Колко глупаво, даже и смешно

за човека до нас да говориме!

 

Много трудно в дните прощаваме,

иронично в чуждо се лутаме.

Така себе си бързо забравяме,

любовта свята погубваме.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да PPESHTERSKI...с ирония,глупаво и смешно.
    С всеки изминал ден злобата между хората надделява пред любовта.
    Нека говориме,но преди това всеки да погледне себе си.Благодаря на всички за коментарите
  • смешно

    за човека до нас да говориме!??? А за кой друг?

  • хубаво е
  • Един от стиховете, които много ми харесват.
    Поздрав, Ивелина!
  • наистина е така за съжаление! въпреки това много красив стих !!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...