15 мая 2008 г., 12:51

В листопада от дни

785 0 11

В листопада от дни динамични

възхваляваме вчерашни мигове,

гоним вятър с платна безгранични

и пред нас - обетовани зидове.

 

Неприлично живееме, грешно.

Нелогично раняваме, спориме.

Колко глупаво, даже и смешно

за човека до нас да говориме!

 

Много трудно в дните прощаваме,

иронично в чуждо се лутаме.

Така себе си бързо забравяме,

любовта свята погубваме.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да PPESHTERSKI...с ирония,глупаво и смешно.
    С всеки изминал ден злобата между хората надделява пред любовта.
    Нека говориме,но преди това всеки да погледне себе си.Благодаря на всички за коментарите
  • смешно

    за човека до нас да говориме!??? А за кой друг?

  • хубаво е
  • Един от стиховете, които много ми харесват.
    Поздрав, Ивелина!
  • наистина е така за съжаление! въпреки това много красив стих !!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...