В лявата зеница
Когато от мълчание
по восъчните мигли
крясък наслои се,
по осемте ми ъгъла
се отпечатват
очите на предишните.
А балът на неделите
е София-Кардам.
Ветрило от ръце
и изтърбушени цигулки.
Камбани.
И погледи, които чупят се.
Рикоширащи следи
разбиват крачки.
Превъртаме се.
Колела сме.
С подострен механизъм
и собствен Дявол
за завръщане.
Когато в залези
небето
пулсовете реже,
деветият ми ъгъл
изпилява.
Кълбо от невъзможности
в несъмване пресуква
бяла рана.
От жажда преваляваме.
От себе си болеем.
Тамян е изгрева.
Разпятията цъфнаха.
(земята пламна)
Влаковете тръгнаха.
На Господ
в лявата зеница
прочерняха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Киара Все права защищены
