В лявата зеница
Когато от мълчание
по восъчните мигли
крясък наслои се,
по осемте ми ъгъла
се отпечатват
очите на предишните.
А балът на неделите
е София-Кардам.
Ветрило от ръце
и изтърбушени цигулки.
Камбани.
И погледи, които чупят се.
Рикоширащи следи
разбиват крачки.
Превъртаме се.
Колела сме.
С подострен механизъм
и собствен Дявол
за завръщане.
Когато в залези
небето
пулсовете реже,
деветият ми ъгъл
изпилява.
Кълбо от невъзможности
в несъмване пресуква
бяла рана.
От жажда преваляваме.
От себе си болеем.
Тамян е изгрева.
Разпятията цъфнаха.
(земята пламна)
Влаковете тръгнаха.
На Господ
в лявата зеница
прочерняха.
© Киара Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страх, ужас, болка,... крясък е стиха ти!
Прекланям се! -
Благодаря,че прочетохте.
!!!
Мир на праха им!
Един черен флаг не стига... -
Киара...
Толкова си сетивна и дълбоко емоционална!
Пречупваш болката по особен начин!
Мир на праха на загиналите! -
Една човешка трагедия.И осем невенни жертви..
Стих- възпоменание.И болка.. -
Силата на словото ти е като магия!Поклон на таланта ти!
-
,,От жажда преваляваме.
От себе си болеем.
Тамян е изгрева.
Разпятията цъфнаха.
(земята пламна)
Влаковете тръгнаха.
На Господ
в лявата зеница
прочерняха.''
Целият стих е страшно силен, но това..., това ме разби!
Представих си картината от последните дни.
Оживя!
Поздравления за истинския стих, Киара!
-
Фантастично!
-
ЖЕСТОКО! Пълен кеф!!!
Ave! -
...Тамян е изгрева...
невероятни слова...!!!
ех...Киара...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
стиховете ти тръгнаха
не само в лявата
а и в двете зеници
с мастило отвлече плявата
...улично ранена Къдрица
вплела и вплитаща
живота наречен болка
срещу горящия влак тичаща
да викне да стене ...
избра си посока ...
а кой чува ..а кой слуша ...
очи опечени уши кални
нали е ..суша
...обичаме ризите да са бални .............