6 окт. 2009 г., 02:19

В Мелк

1.4K 0 11

В Мелк

                    (Впечатления от един малък, но прекрасен град в Австрия по протежението на река Дунав,

                                   намиращ се в подножието на голям и внушителен манастир, който през Средновековието

                                   е бил център на абатство.)

 

 

В тази топла и слънчева есен,

с тази бавна и горда река,

от история древна пренесен,

манастирът стои над града.

 

Във картини и фрески стените

шепнат древни легенди насън,

на църковни камбани звънците

вековете отмерват със звън.

 

На монасите сенките бродещи

по стените от камък пълзят,

със рубинени устни, нашепващи,

легендарни поеми мълвят.

 

Златна  църква, изправена царствено,

златен грее олтарът свещен,

златовезан амвон заблестява,

златен, органът свири рефрен.

 

Древен дървен часовник отмерва

всеки миг на  църковен подем,

древни книги със древни поеми

крият хиляди тайни от мен.

 

И зелените топли градини,

и фонтани с кристална вода,

златни рибки, понесени в танца

на безмълвна и древна тъга.

 

В тази топла и слънчева есен,

с тази бавна и горда река,

векове се завърнах, понесена

на красиви и златни крила.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дорика Цачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Видяно,почувствано,изляло се в стих-плод на една чувствителна и поетична душа.Красотата е енергия!
  • Тези стихове не само разказват. Наблюдението върху конкретните неща преминава в размисъл за вечното и преходното,за отношението между настоящия миг и историята...Почувствах респект и наистина онаци тиха древна тъга...
  • Благодаря ти!
    Удоволствие беше и този стих!
  • Картинно и много, много красиво!
  • Сякаш и аз бях там
    и се носех на крилете ти,
    и ме прегърна тъга,
    и обреченост.
    Благодаря!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...