6 окт. 2009 г., 02:19

В Мелк

1.4K 0 11

В Мелк

                    (Впечатления от един малък, но прекрасен град в Австрия по протежението на река Дунав,

                                   намиращ се в подножието на голям и внушителен манастир, който през Средновековието

                                   е бил център на абатство.)

 

 

В тази топла и слънчева есен,

с тази бавна и горда река,

от история древна пренесен,

манастирът стои над града.

 

Във картини и фрески стените

шепнат древни легенди насън,

на църковни камбани звънците

вековете отмерват със звън.

 

На монасите сенките бродещи

по стените от камък пълзят,

със рубинени устни, нашепващи,

легендарни поеми мълвят.

 

Златна  църква, изправена царствено,

златен грее олтарът свещен,

златовезан амвон заблестява,

златен, органът свири рефрен.

 

Древен дървен часовник отмерва

всеки миг на  църковен подем,

древни книги със древни поеми

крият хиляди тайни от мен.

 

И зелените топли градини,

и фонтани с кристална вода,

златни рибки, понесени в танца

на безмълвна и древна тъга.

 

В тази топла и слънчева есен,

с тази бавна и горда река,

векове се завърнах, понесена

на красиви и златни крила.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дорика Цачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Видяно,почувствано,изляло се в стих-плод на една чувствителна и поетична душа.Красотата е енергия!
  • Тези стихове не само разказват. Наблюдението върху конкретните неща преминава в размисъл за вечното и преходното,за отношението между настоящия миг и историята...Почувствах респект и наистина онаци тиха древна тъга...
  • Благодаря ти!
    Удоволствие беше и този стих!
  • Картинно и много, много красиво!
  • Сякаш и аз бях там
    и се носех на крилете ти,
    и ме прегърна тъга,
    и обреченост.
    Благодаря!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...