Oct 6, 2009, 2:19 AM

В Мелк

1.4K 0 11

В Мелк

                    (Впечатления от един малък, но прекрасен град в Австрия по протежението на река Дунав,

                                   намиращ се в подножието на голям и внушителен манастир, който през Средновековието

                                   е бил център на абатство.)

 

 

В тази топла и слънчева есен,

с тази бавна и горда река,

от история древна пренесен,

манастирът стои над града.

 

Във картини и фрески стените

шепнат древни легенди насън,

на църковни камбани звънците

вековете отмерват със звън.

 

На монасите сенките бродещи

по стените от камък пълзят,

със рубинени устни, нашепващи,

легендарни поеми мълвят.

 

Златна  църква, изправена царствено,

златен грее олтарът свещен,

златовезан амвон заблестява,

златен, органът свири рефрен.

 

Древен дървен часовник отмерва

всеки миг на  църковен подем,

древни книги със древни поеми

крият хиляди тайни от мен.

 

И зелените топли градини,

и фонтани с кристална вода,

златни рибки, понесени в танца

на безмълвна и древна тъга.

 

В тази топла и слънчева есен,

с тази бавна и горда река,

векове се завърнах, понесена

на красиви и златни крила.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дорика Цачева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Видяно,почувствано,изляло се в стих-плод на една чувствителна и поетична душа.Красотата е енергия!
  • Тези стихове не само разказват. Наблюдението върху конкретните неща преминава в размисъл за вечното и преходното,за отношението между настоящия миг и историята...Почувствах респект и наистина онаци тиха древна тъга...
  • Благодаря ти!
    Удоволствие беше и този стих!
  • Картинно и много, много красиво!
  • Сякаш и аз бях там
    и се носех на крилете ти,
    и ме прегърна тъга,
    и обреченост.
    Благодаря!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...