6.10.2009 г., 2:19

В Мелк

1.4K 0 11

В Мелк

                    (Впечатления от един малък, но прекрасен град в Австрия по протежението на река Дунав,

                                   намиращ се в подножието на голям и внушителен манастир, който през Средновековието

                                   е бил център на абатство.)

 

 

В тази топла и слънчева есен,

с тази бавна и горда река,

от история древна пренесен,

манастирът стои над града.

 

Във картини и фрески стените

шепнат древни легенди насън,

на църковни камбани звънците

вековете отмерват със звън.

 

На монасите сенките бродещи

по стените от камък пълзят,

със рубинени устни, нашепващи,

легендарни поеми мълвят.

 

Златна  църква, изправена царствено,

златен грее олтарът свещен,

златовезан амвон заблестява,

златен, органът свири рефрен.

 

Древен дървен часовник отмерва

всеки миг на  църковен подем,

древни книги със древни поеми

крият хиляди тайни от мен.

 

И зелените топли градини,

и фонтани с кристална вода,

златни рибки, понесени в танца

на безмълвна и древна тъга.

 

В тази топла и слънчева есен,

с тази бавна и горда река,

векове се завърнах, понесена

на красиви и златни крила.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дорика Цачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Видяно,почувствано,изляло се в стих-плод на една чувствителна и поетична душа.Красотата е енергия!
  • Тези стихове не само разказват. Наблюдението върху конкретните неща преминава в размисъл за вечното и преходното,за отношението между настоящия миг и историята...Почувствах респект и наистина онаци тиха древна тъга...
  • Благодаря ти!
    Удоволствие беше и този стих!
  • Картинно и много, много красиво!
  • Сякаш и аз бях там
    и се носех на крилете ти,
    и ме прегърна тъга,
    и обреченост.
    Благодаря!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...