7 июн. 2022 г., 08:39

В мен

874 2 6

Затвори очи, помечтай си с мен,

Не мисли за утрешния ден

Нали живеем тук, сега...

Нека да превърнем в ден нощта.

 

Мечтай за друг безгрешен свят

Свят без болка и без страх.

Да тръгнем по жаравата на любовта

да не угасва никога страстта.

 

Мисли за мен като за светеща искра,

която ще облива пътя ти в светлина.

Потопи душата си в екстазната омая,

Нека открием заедно неописуемостта на рая.

 

Изричай бавно името ми до безкрай,

Всяка своя частица изпълни докрай.

Любовта ми сладка и вярна усети,

Всички мои специални дарове вземи.

 

Не ще се заличи копнежът дори да минат години, векове.

Не ще се спре да те търси моето сърце.

И когато чуеш най-дивната мелодия как трепти,

знай, че завинаги в мене ще си ти!

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Veronika Mihova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...