27 сент. 2019 г., 08:36

В микрокосмоса ни

376 1 0

Ако знаехме,
че навлизаме с теб в големия адронен колайдер
и че всичко, което ни предстои,
е дълбоко до неизвестност,
и ако трябваше
ние сами да намерим пространство,
във което да реализираме нашето срещане;
ако някой бе казал,
че частицата Бог наистина съществува
(не просто вярва, а вече е минал край нея)
и че взривът неминуемо ще обърне света ни
с главата надолу и
ще отплуваме
сред блестяща феерия....

 

Но  не знаехме.
И объркани до невежество
се превърнахме във лъчи и поток неутрони.
Разпиляхме душите си
и, обречени на несрещане,
в предстоящите хиляда години
ще се гоним. 
В  просторите
ще се гоним.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...