Ако знаехме,
че навлизаме с теб в големия адронен колайдер
и че всичко, което ни предстои,
е дълбоко до неизвестност,
и ако трябваше
ние сами да намерим пространство,
във което да реализираме нашето срещане;
ако някой бе казал,
че частицата Бог наистина съществува
(не просто вярва, а вече е минал край нея)
и че взривът неминуемо ще обърне света ни
с главата надолу и
ще отплуваме
сред блестяща феерия....

Но  не знаехме.
И объркани до невежество
се превърнахме във лъчи и поток неутрони.
Разпиляхме душите си
и, обречени на несрещане,
в предстоящите хиляда години
ще се гоним. 
В  просторите
ще се гоним.