2 мая 2008 г., 12:04

В миналите дни

710 0 6
В миналите дни чертахме път,
по който след това да минем.
В ушите ми до днес кънтят
шепоти от тез години.
Търсихме в живота своя праг -
да можем пак след време да си спомним
кой ни бе приятел, кой пък - враг.
Но бяха тез мечти безплодни.
В миналите дни ни гря светът,
ний не знаехме какво е зима.
Едва когато ни скова студът,
осъзнахме с ужас, че я има.
Днес пак ни срещна този град.
Но знам защо си тъй студена.
И не чувствам във сърцето хлад,
защото още помниш мене...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...