2.05.2008 г., 12:04

В миналите дни

709 0 6
В миналите дни чертахме път,
по който след това да минем.
В ушите ми до днес кънтят
шепоти от тез години.
Търсихме в живота своя праг -
да можем пак след време да си спомним
кой ни бе приятел, кой пък - враг.
Но бяха тез мечти безплодни.
В миналите дни ни гря светът,
ний не знаехме какво е зима.
Едва когато ни скова студът,
осъзнахме с ужас, че я има.
Днес пак ни срещна този град.
Но знам защо си тъй студена.
И не чувствам във сърцето хлад,
защото още помниш мене...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...