2.05.2008 г., 12:04

В миналите дни

706 0 6
В миналите дни чертахме път,
по който след това да минем.
В ушите ми до днес кънтят
шепоти от тез години.
Търсихме в живота своя праг -
да можем пак след време да си спомним
кой ни бе приятел, кой пък - враг.
Но бяха тез мечти безплодни.
В миналите дни ни гря светът,
ний не знаехме какво е зима.
Едва когато ни скова студът,
осъзнахме с ужас, че я има.
Днес пак ни срещна този град.
Но знам защо си тъй студена.
И не чувствам във сърцето хлад,
защото още помниш мене...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...