В миналите дни
по който след това да минем.
В ушите ми до днес кънтят
шепоти от тез години.
Търсихме в живота своя праг -
да можем пак след време да си спомним
кой ни бе приятел, кой пък - враг.
Но бяха тез мечти безплодни.
В миналите дни ни гря светът,
ний не знаехме какво е зима.
Едва когато ни скова студът,
осъзнахме с ужас, че я има.
Днес пак ни срещна този град.
Но знам защо си тъй студена.
И не чувствам във сърцето хлад,
защото още помниш мене...
© Валери Шуманов All rights reserved.