26 дек. 2015 г., 20:21

В миражната крепост на моята воля

621 0 1

В миражната крепост на моята воля
светва странна искрица надежда –
с най-доброто в мене говоря
и назад въобще не поглеждам.
Илюзорна действителност грабва моето тяло
и му вдъхва вълшебна искра –
аз съм най-красивата,
аз съм най-младата,
аз съм тази,
която създава света.
И ако някога
край огъня на любовта ти
получа топлината на единствени неща –
попитай ме дали си вярвам,
и аз ще кажа “да“.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ел Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво е. Хареса ми. Браво за работата.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....