26.12.2015 г., 20:21

В миражната крепост на моята воля

620 0 1

В миражната крепост на моята воля
светва странна искрица надежда –
с най-доброто в мене говоря
и назад въобще не поглеждам.
Илюзорна действителност грабва моето тяло
и му вдъхва вълшебна искра –
аз съм най-красивата,
аз съм най-младата,
аз съм тази,
която създава света.
И ако някога
край огъня на любовта ти
получа топлината на единствени неща –
попитай ме дали си вярвам,
и аз ще кажа “да“.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ел Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво е. Хареса ми. Браво за работата.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...