“Оставял ли си лампата да свети…?“
П. Петрунова
Оставяла съм лампата да свети късно вечер,
без да очаквам ненадейни гости.
Дълбоко нейде в мен път си проправя глетчер,
но светлината пречи му да ме залости.
Оставяла съм лампата да свети ярко нощем,
да стане тъмнината уязвима,
безсънието зло в главата да изпощи .
натрапчивите мисли и да си заминат.
Оставяла съм лампата да свети без да искам,
защото вечно съм заета с нещо.
на дните в лудостта все по-голям е риска,
да се превърна в непотребен съд за вещи.
Оставяла съм лампата да свети посред буря,
страхът полека се промъква в къщи
и като гледам как природата разтуря,
си мисля – вземаш ли, ще трябва и да връщаш.
Оставяла съм лампата да свети като факел,
макар и да не вярвам в таласъми,
а те понякога ни дебнат тайно в мрака
и недоволстват, щом в душата се разсъмне.
Оставяла съм лампата да свети най-нахално,
досущ като съвременно момиче.
Да бъда все добра, граничи със баналност
и въпреки това, безкрайно се обичам.
© Nina Sarieva Все права защищены