11 февр. 2010 г., 16:41

В моя мъничък свят...

870 0 8

                                                                                             ... о küçük dünyamda...*

                                                                                             (... в онзи мой мъничък свят...)

 

 

… толкова колкото резен смокиня

натъкмила съм вкусен обяд

и претоплям го вече години…

 

и присипвам бездънна вселена

а от  облаци свила съм чаени чаши

малки звезди изпопадат по устни

скрили в ъглите следи беловласи...

от закърнели прегръдки плета одеяло

после пришивам в пердетата зими

някъде в двора разцъфнал е вятърът

в преспи завил уморени комини...

а по тепетата свлича се залезът

все пò на запад следите обрича

тихо простенва в паважа очакване

и театрално в съня ми наднича...

мъничка сцена процежда послания

в сложен спектакъл за двама

ситно пристъпва навън тишината

скрила последния залък... 

 

... а аз си допивам топли милувки

в тъмно покълнали длани

и непрестанно нотирам гласа ти

в мисли от страх изподрани...

 

 

 

 

 

                                                                                      

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...