В моя мъничък свят...
... о küçük dünyamda...*
(... в онзи мой мъничък свят...)
… толкова колкото резен смокиня
натъкмила съм вкусен обяд
и претоплям го вече години…
и присипвам бездънна вселена
а от облаци свила съм чаени чаши
малки звезди изпопадат по устни
скрили в ъглите следи беловласи...
от закърнели прегръдки плета одеяло
после пришивам в пердетата зими
някъде в двора разцъфнал е вятърът
в преспи завил уморени комини...
а по тепетата свлича се залезът
все пò на запад следите обрича
тихо простенва в паважа очакване
и театрално в съня ми наднича...
мъничка сцена процежда послания
в сложен спектакъл за двама
ситно пристъпва навън тишината
скрила последния залък...
... а аз си допивам топли милувки
в тъмно покълнали длани
и непрестанно нотирам гласа ти
в мисли от страх изподрани...
