2 мар. 2009 г., 12:07

В моя половин измислен свят...

1.2K 0 2
И когато си заминах,
сърцето се изгуби.
Опитах се да бягам,
а не можех да помръдна,
бях сломена, счупена до
неузнаваемост, паднала
на студената земя...

Полужива, полумъртва,
с половин сърце и половин живот.
Полунадяваща се, полупримирена.
В моя половин измислен свят...
А за половин час душата
опустя... наполовина...

Уморих се да живея в търсене,
на себе си, на любовта.
Не съм желязна,
а съм с жива плът,
крехка и ранима като цвете...
Но не ме поливаш и увяхвам...
А ми трябва само
мъничко нежност да почувствам
себе си отново...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нямам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...