В моя половин измислен свят...
И когато си заминах,
сърцето се изгуби.
Опитах се да бягам,
а не можех да помръдна,
бях сломена, счупена до
неузнаваемост, паднала
на студената земя...
Полужива, полумъртва,
с половин сърце и половин живот.
Полунадяваща се, полупримирена.
В моя половин измислен свят...
А за половин час душата
опустя... наполовина...
Уморих се да живея в търсене,
на себе си, на любовта.
Не съм желязна,
а съм с жива плът,
крехка и ранима като цвете...
Но не ме поливаш и увяхвам...
А ми трябва само
мъничко нежност да почувствам
себе си отново...
сърцето се изгуби.
Опитах се да бягам,
а не можех да помръдна,
бях сломена, счупена до
неузнаваемост, паднала
на студената земя...
Полужива, полумъртва,
с половин сърце и половин живот.
Полунадяваща се, полупримирена.
В моя половин измислен свят...
А за половин час душата
опустя... наполовина...
Уморих се да живея в търсене,
на себе си, на любовта.
Не съм желязна,
а съм с жива плът,
крехка и ранима като цвете...
Но не ме поливаш и увяхвам...
А ми трябва само
мъничко нежност да почувствам
себе си отново...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нямам Все права защищены
