Mar 2, 2009, 12:07 PM

В моя половин измислен свят...

  Poetry » Other
1.1K 0 2
И когато си заминах,
сърцето се изгуби.
Опитах се да бягам,
а не можех да помръдна,
бях сломена, счупена до
неузнаваемост, паднала
на студената земя...

Полужива, полумъртва,
с половин сърце и половин живот.
Полунадяваща се, полупримирена.
В моя половин измислен свят...
А за половин час душата
опустя... наполовина...

Уморих се да живея в търсене,
на себе си, на любовта.
Не съм желязна,
а съм с жива плът,
крехка и ранима като цвете...
Но не ме поливаш и увяхвам...
А ми трябва само
мъничко нежност да почувствам
себе си отново...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нямам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...