velikataniki (Николина Милева)
207 6868
17 дек. 2010 г., 09:36

В моят дом е тихо 

  Поэзия
1614 0 17

В моя дом е тихо, толкова тихо,

че можеш да чуеш падането

на последното изтръгнато дихание.

 

Толкова е тихо, че звукът

на това последно дихание

ще прониже със стомана слуха ти.

 

Моят дом е обгърнат от плът,

тя се рони със всяка секунда

и е тихо, толкова тихо,

 

че можеш да чуеш събуждането

на последната мисъл,

прекосила безсъзнателно хола ми.

 

Той пък... холът ми, е пълен с бурени

и е толкова тихо, че чуваш

как траурно вехнат телата им,

 

превръщат се в прах, който

строи пирамиди по пода...

без стени, само основи и върхове.

 

И комини си нямат, само ако имаха,

щеше да чуеш как димът

се люби със въздуха.

 

Тишината събужда крилете ми

за един осезателен полет

и се шмугва под трънливата покривка

 

на градината, застлала двора.

И е тихо, толкова тихо,

че чуваш мъдростта на тръните.

 

В моя дом е тихо, толкова тихо,

че можеш да чуеш раждането

на последното изтръгнато дихание.

 

 Тихо е. Толкова е тихо, че звукът

на това последно раждане

пронизва слуха ти бездиханно.

© Николина Милева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??