17.12.2010 г., 9:36 ч.

В моят дом е тихо 

  Поезия
1615 0 17

В моя дом е тихо, толкова тихо,

че можеш да чуеш падането

на последното изтръгнато дихание.

 

Толкова е тихо, че звукът

на това последно дихание

ще прониже със стомана слуха ти.

 

Моят дом е обгърнат от плът,

тя се рони със всяка секунда

и е тихо, толкова тихо,

 

че можеш да чуеш събуждането

на последната мисъл,

прекосила безсъзнателно хола ми.

 

Той пък... холът ми, е пълен с бурени

и е толкова тихо, че чуваш

как траурно вехнат телата им,

 

превръщат се в прах, който

строи пирамиди по пода...

без стени, само основи и върхове.

 

И комини си нямат, само ако имаха,

щеше да чуеш как димът

се люби със въздуха.

 

Тишината събужда крилете ми

за един осезателен полет

и се шмугва под трънливата покривка

 

на градината, застлала двора.

И е тихо, толкова тихо,

че чуваш мъдростта на тръните.

 

В моя дом е тихо, толкова тихо,

че можеш да чуеш раждането

на последното изтръгнато дихание.

 

 Тихо е. Толкова е тихо, че звукът

на това последно раждане

пронизва слуха ти бездиханно.

© Николина Милева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??