Здрачава се...
Отиде си мъглата
от стон приела носталгична длан...
Пак тъмно е,
но ето, че луната
пак тръгва в звездното поле...
Сами сме в зрак,
но никакъв театър
не ще ни стегне във лъжа...
Пак в мрака
като в приказен спектакъл
ще литнем към загадъчна съдба!
© Катя Вълчева Все права защищены
от стон приела носталгична длан..."
Колко хубаво си го казала!
Браво!