Feb 6, 2007, 9:14 PM

В мрака

Poetry

987 0 1

Здрачава се...
Отиде си мъглата
от стон приела носталгична длан...
Пак тъмно е,
но ето, че луната
пак тръгва в звездното поле...
Сами сме в зрак,
но никакъв театър
не ще ни стегне във лъжа...
Пак в мрака
като в приказен спектакъл
ще литнем към загадъчна съдба!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"Отиде си мъглата
от стон приела носталгична длан..."
Колко хубаво си го казала!
Браво!

2007-02-06T22:12:31+02:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0