8 июл. 2008 г., 08:18

В мрака на нощта

951 0 1

Комари не плашат ме сега,

хапят повече сините очи,

душата празна е сега,

няма го дъха вълшебен тук до мен.

 

В съня ми желая да те срещна пак,

с длан да докосна кестенявите коси,

пак в жарава да се къпя

и миг след миг сърцето ти да слушам.

 

Още споменът изгаря ме отвътре,

нежното докосване,

шепотът на тъмен силует,

просната до мен,  затаила дъх.

 

Сгушена в леглото,

легнала на мойто рамо,

сякаш искаш да ми кажеш нещо,

но мракът твърде черен е. Мълчиш.

 

С пръст вълшебен притваряш моите уста,

а после

с устни сочни, жадни,

впиваш се в душата ми кървяща.

 

Разбиваш каменна обвивка,

сега сърцето ми свободно пее,

но в окови от любов,

сила нямам оковите да счупя, а може би не искам.

 

Сега те няма,

в мрака черен изчезна ти,

погълна те скърцаща врата

и светлината в сърцето ми угасна.

 

А възглавницата празна,

неприветлива, корава,

чака те,

не проумявайки ЗАЩО ТЕ НЯМА.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ол Ол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...