Комари не плашат ме сега,
хапят повече сините очи,
душата празна е сега,
няма го дъха вълшебен тук до мен.
В съня ми желая да те срещна пак,
с длан да докосна кестенявите коси,
пак в жарава да се къпя
и миг след миг сърцето ти да слушам.
Още споменът изгаря ме отвътре,
нежното докосване,
шепотът на тъмен силует,
просната до мен, затаила дъх. ...