Като жълтици думите се нижат...
Една. След нея две. След тях пък три!
Далеч остават и проблемите и грижите...
Но моля ти се време мое, СПРИ!
Там някъде на Нищото във хижата
душата над огнището и ври.
И като дим в комина заминават мислите...
Отлитат към незнайните звезди.
Да се катеря ли след тях по стръкче бобено?
Или да полетя с крилете на Икар?
Ще ме последва ли сърцето момино
в сърцето скътало най-тихия пожар? ...