В на сърцето хижата.
Като жълтици думите се нижат...
Една. След нея две. След тях пък три!
Далеч остават и проблемите и грижите...
Но моля ти се време мое, СПРИ!
Там някъде на Нищото във хижата
душата над огнището и ври.
И като дим в комина заминават мислите...
Отлитат към незнайните звезди.
Да се катеря ли след тях по стръкче бобено?
Или да полетя с крилете на Икар?
Ще ме последва ли сърцето момино
в сърцето скътало най-тихия пожар?
Къде останаха и болките и грижите?
Ако до мен за да се стоплиш
Ти лежиш?
Ела Любов!
Във на сърцето хижата...
И край огнището и ти се прислони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
