С най-синьото небе дари ме юни,
усмихна се и слънцето за мен,
и знам, денят ми днес ще бъде чуден,
да бъде мой от Бог е отреден!
И музика вълшебна днес ще чуя,
щурците песнички ще ми дарят,
сред слънчогледи пак ще се изгубя,
сред лилави лавандулови поля.
И днес душата на дете ще нося,
ще бъда пак способна да летя,
бунтар, задаващ хиляди въпроси,
ранима и чувствителна жена.
Не, няма равносметка днес да правя!
В танц с вятъра ще се прегръщам,
с годините душата ми остава
светулка лятна.
Нежна.
Същата.