Jun 20, 2024, 10:01 AM

В най- слънчевият ден на юни

  Poetry » Other
946 3 12

С най-синьото небе дари ме юни,

усмихна се и слънцето за мен,

и знам, денят ми днес ще бъде чуден,

да бъде мой от Бог е отреден!

И музика вълшебна днес ще чуя,

щурците песнички ще ми дарят,

сред слънчогледи пак ще се изгубя,

сред лилави лавандулови поля.

И днес душата на дете ще нося,

ще бъда пак способна да летя,

бунтар, задаващ хиляди въпроси,

ранима и чувствителна жена.

Не, няма равносметка днес да правя!

В танц с вятъра ще се прегръщам,

с годините душата ми остава

светулка лятна.

                             Нежна.

                                            Същата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Дейка!
  • Честита да си, Скити!🌹🌹🌹
  • Марко, благодаря ти от сърце💖! Не знаех, че и ти си близнаци, и за това може би ме разбираш! Наистина обожавам лятото, слънцето, нежният син цвят на небето и всичко свързано с лятото Значи и ти наскоро си празнувал Зарадва ме с думите си!
  • Поздрави, Пухче ! Ние Близнаците обожаваме лятото и слънцето.
    От там е хубав стиха ти .
  • Дани, Ина, благодаря ви за милите думи! 💖💖💖
    Благодаря, зеленичко!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...