20.06.2024 г., 10:01

В най- слънчевият ден на юни

947 3 12

С най-синьото небе дари ме юни,

усмихна се и слънцето за мен,

и знам, денят ми днес ще бъде чуден,

да бъде мой от Бог е отреден!

И музика вълшебна днес ще чуя,

щурците песнички ще ми дарят,

сред слънчогледи пак ще се изгубя,

сред лилави лавандулови поля.

И днес душата на дете ще нося,

ще бъда пак способна да летя,

бунтар, задаващ хиляди въпроси,

ранима и чувствителна жена.

Не, няма равносметка днес да правя!

В танц с вятъра ще се прегръщам,

с годините душата ми остава

светулка лятна.

                             Нежна.

                                            Същата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Дейка!
  • Честита да си, Скити!🌹🌹🌹
  • Марко, благодаря ти от сърце💖! Не знаех, че и ти си близнаци, и за това може би ме разбираш! Наистина обожавам лятото, слънцето, нежният син цвят на небето и всичко свързано с лятото Значи и ти наскоро си празнувал Зарадва ме с думите си!
  • Поздрави, Пухче ! Ние Близнаците обожаваме лятото и слънцето.
    От там е хубав стиха ти .
  • Дани, Ина, благодаря ви за милите думи! 💖💖💖
    Благодаря, зеленичко!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...