Не си до мен и даже не тъжа,

че празна ми е стаята, сърцето.

Не си до мен, съвсем си е така,

и даже лекичко ми е небето.

Не ме дочака - даже не помръкнах,

сред хиляди завеси и платна.

Рисувам, пиша никак не замлъкнах,

дори на пролет сбирах си цветя.

Дори таванът си изчистих,

прострях прането, пода с парцал.

Изтрих дори и свойте мисли

и сякаш никога не си живял.

А ти навярно в ритъм с крачки,

пришпорваш светли улични платна

и с някакви си непознати си говориш,

че имал си на времето жена.

Една такава чиста и благоуханна,

несрещната дори в пролетта

и даже никак не е странно,

че се движим в насрещното, едва.