В насрещното
Не си до мен и даже не тъжа,
че празна ми е стаята, сърцето.
Не си до мен, съвсем си е така,
и даже лекичко ми е небето.
Не ме дочака - даже не помръкнах,
сред хиляди завеси и платна.
Рисувам, пиша никак не замлъкнах,
дори на пролет сбирах си цветя.
Дори таванът си изчистих,
прострях прането, пода с парцал.
Изтрих дори и свойте мисли
и сякаш никога не си живял.
А ти навярно в ритъм с крачки,
пришпорваш светли улични платна
и с някакви си непознати си говориш,
че имал си на времето жена.
Една такава чиста и благоуханна,
несрещната дори в пролетта
и даже никак не е странно,
че се движим в насрещното, едва.
© Стела All rights reserved.
