В небето на обречени

Поэзия

1.1K 0 14

Удавих се в сладникави лъжи,

от плач неискрен покривът протече.

Фалшиво всяка струна ми звучи,

но както и да е... простих ви вече.

Усмивките излъскани простих,

забравих за хвалбите лицемерни,

илюзиите с бял покров завих -

мечтателите днес не са модерни.

Приятел няма, има интерес.

Любов ли каза? Що за странна дума -

прилича на призовка без адрес,

изпаднала от джоба на безумен.

По-мъдро е сърцето да мълчи -

светът жесток е, слънцето далече...

А някъде над нас блестят мечти,

като звезди в небето на обречени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

slan4ogled (Радослава Антонова)

Всичките ти стихове са много силни! Съдържат много истини и житейска мъдрост. Поздрави и успех!

2009-09-20T12:29:40+03:00
Стелия (Калина Игнатова)

Да, истина е, съгласявам се с всички похвали до тук. Наистина пишеш прекрасно, стиховете ти се леят като мелодия

2009-06-15T14:07:03+03:00
Баткото (Николай Христов)

Вики, ела в Панагюрище. Един батко ще ти каже къде зимуват раците, мераците и техните космични проекции Точно преди 25 години и аз мислех така и горе-долу пишех подобни стихове. Кажи ми обаче, че лирическата не живее в твоята кожа, та да се поусмихна малко Като стихове си го изляла безупречно, по самодивски!

2009-06-12T10:07:13+03:00
shkaf4eto (Валентин Добрев)

Прекрасен стих!
Поздрав, Вики!

2009-06-11T21:26:09+03:00
magnum (Венцислав Янакиев)

2009-06-11T20:04:06+03:00