В небето на обречени

Poetry

1.1K 0 14

Удавих се в сладникави лъжи,

от плач неискрен покривът протече.

Фалшиво всяка струна ми звучи,

но както и да е... простих ви вече.

Усмивките излъскани простих,

забравих за хвалбите лицемерни,

илюзиите с бял покров завих -

мечтателите днес не са модерни.

Приятел няма, има интерес.

Любов ли каза? Що за странна дума -

прилича на призовка без адрес,

изпаднала от джоба на безумен.

По-мъдро е сърцето да мълчи -

светът жесток е, слънцето далече...

А някъде над нас блестят мечти,

като звезди в небето на обречени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

slan4ogled (Радослава Антонова)

Всичките ти стихове са много силни! Съдържат много истини и житейска мъдрост. Поздрави и успех!

2009-09-20T12:29:40+03:00
Стелия (Калина Игнатова)

Да, истина е, съгласявам се с всички похвали до тук. Наистина пишеш прекрасно, стиховете ти се леят като мелодия

2009-06-15T14:07:03+03:00
Баткото (Николай Христов)

Вики, ела в Панагюрище. Един батко ще ти каже къде зимуват раците, мераците и техните космични проекции Точно преди 25 години и аз мислех така и горе-долу пишех подобни стихове. Кажи ми обаче, че лирическата не живее в твоята кожа, та да се поусмихна малко Като стихове си го изляла безупречно, по самодивски!

2009-06-12T10:07:13+03:00
shkaf4eto (Валентин Добрев)

Прекрасен стих!
Поздрав, Вики!

2009-06-11T21:26:09+03:00
magnum (Венцислав Янакиев)

2009-06-11T20:04:06+03:00