В небето на обречени
Удавих се в сладникави лъжи,
от плач неискрен покривът протече.
Фалшиво всяка струна ми звучи,
но както и да е... простих ви вече.
Усмивките излъскани простих,
забравих за хвалбите лицемерни,
илюзиите с бял покров завих -
мечтателите днес не са модерни.
Приятел няма, има интерес.
Любов ли каза? Що за странна дума -
прилича на призовка без адрес,
изпаднала от джоба на безумен.
По-мъдро е сърцето да мълчи -
светът жесток е, слънцето далече...
А някъде над нас блестят мечти,
като звезди в небето на обречени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
Един батко ще ти каже къде зимуват раците, мераците и техните космични проекции 
Точно преди 25 години и аз мислех така и горе-долу пишех подобни стихове. Кажи ми обаче, че лирическата не живее в твоята кожа, та да се поусмихна малко 
