Ангел ме взе между две празноти.
После часовникът стана недъгав.
Тръгва ли слънцето? Да си върви!
Многото хубаво не е на хубаво.
Ако те скрие в лилавия цвят,
може случайно да те намеря...
Имат пчелите ми жажда и глад
цяла година, най-вече в неделя.
В тези недели небето роди
медени облаци, тъй невъзможни.
Залезът - сводник юздите държи,
питомно впрегнал, дивото гони.
Трябва парола, перце и екстаз...
Пращам по дявола този си ангел.
Той между две празноти е слуга.
Дави ме виното, режа си хляба.
Много ми харесваш, браво!